Проф. Иво Христов: Положението ни е най-страшното и най-тежкото за цялата ни 1300-годишна история
С най-голямо наслаждение през днешния ден ви представям един младеж, който вижда нещата от дълбочина, проучва ги, не се владее от страстите си и ясно и изрично приказва за международните проблеми. Той е известният български професор, правист, социолог Иво Христов, роден е през 1966 година и е очевидец на международните исторически промени в последните години.
Благодаря Ви, професоре, че се съгласихте да създадем това изявление и първия ми въпрос към Вас е на къде е тръгнал този свят, ще откри ли кей международния транспортен съд, или ще се лута в необятния океан, до момента в който най-после се разбие?
Такъв въпрос се е задавал още от зората на човечеството. Драматизмът постоянно е бил детайл от съществуването на човешката цивилизация. Дали ще се разбие или не? Не считам, че ще се разбие международният транспортен съд, както вие казвате…
Нека се върнем обратно в годините и да потърсим аргументите, заради които живеем в този неправдив свят, кои са те съгласно Вас?
Светът, постоянно е бил неправдив. Ако под неправда се схваща употреба, неравноправие и нееднакъв късмет за достъп до ресурсите за развиване, това постоянно е съществувало. Проблемът е по кое време това стартира да се осъзнава? Вземам мотив, че оня ден се навършиха 150 години от издаването на „ Капиталът ” на Карл Маркс. Разликата е в това, че някъде преди към 150-200 години стартира да се осъзнава фактът на неравенството като фундаментален проблем и оттова светът се изживява като неправдив. Иначе формите на употреба са съпътствали света постоянно и моята песимистична прогноза е, че постоянно ще го съпътстват, най-малко в обозримо бъдеще.
Виждаме в последно време в каква, „ турболенция “ се намира света. Според вас коя е повода за неустойчивостта на страните, и от източния, и от западния и зад океана завършек на света, от кого зависи това клатене, от водачите ли, от летателните машини, или от събитията?
Предполагам, че защото живеете в Гърция, морските метафори са Ви доста близки (смее се). Разбира се и аз минавам за морски човек, по тази причина не виждам проблем с клатушкането. Нали знаете, че това въпреки всичко е форма на придвижване. Само в блатото няма придвижване. Ако би трябвало да бъда сериозен, задавате ми фундаментален въпрос. Просто има промяна, заменяне на обществената система на класическия капитализъм, който изживява своите последни дни. Върви се към нова система, чиито контури към момента не са ясни. Само най-проницателните анализатори в обществените науки ги усещат. Светът се намира безусловно, както се споделя на съветски на „ развилка ”, на кръстопът. Дали ще се върви към някакво ново хилядолетие на това, което на британски се назовава „ dark ages ” („ тъмна ера ”), или ще се върви към качествено ново развиване на човечеството? Едното или пък другото? Това е дълъг диалог и второ е въпрос на прогностика, в която постоянно може да сбъркате.
Световните господари желаят да наложат един нов международен ред, само че те са малко на брой, има ли метод и какъв би трябвало да бъде той съгласно вас, с цел да не им позволим да наложат този ред?
Винаги са били малко на брой и съвсем постоянно са успявали. Никъде не е казано, че качеството следва от количеството. По принцип постоянно дейните малцинства са били тези, които са движили човечеството в една или друга посока. Не споделям дали е позитивна или негативна. Няколко значими казуса от софтуерно естество се пропущат тук. Ако до момента проблемите на човечеството бяха обществени – човешка употреба, неравноправие и обвързваните с тях войни и други форми на принуждение, в този момент навлизаме в една извънредно рискова и тревожна фаза на развиване на човечеството. След нея може да няма и „ човечество “ в класическия смисъл на тази дума. Имам поради няколко неща, които апропо президентът Путин заяви сякаш инцидентно пред ученическа публика по една от съветските малките екрани. Той сподели, че този, който първи успее в надпреварата за основаване на изкуствен интелект, той ще бъде господарят на света. Превеждам на всемирен език. Върви се към постчовешка технотронна форма на развиване на „ човечеството ”. В този смисъл човечеството е изправено пред своя край в класическия му тип. Препоръчвам в това отношение прелестната публикация на проф. Дугин „ Трансхуманизмът като края на класическия човек и на индивида въобще ”. Дълга тематика, отговорът на въпроса изисква цяла монография.
С каква цел беше основан Европейския съюз, кой беше основателят за основаване на този съюз и каква беше концепцията му, дано чуем Вашето мнение?
Опитите за интеграция на Европа са почнали доста от дълго време. Сегашната фаза на битие на европейска интеграция е в действителност една от етапите на рецесии на този вид интеграция. Първата и най-успешна интеграция на нещото, наречено Европа, въпреки че тогава не се е смятала за Европа, това е Римската империя, просъществувала най-дълго – към 1000 години. След това имаме разпад на тази голяма форма на обществена интеграция на народите към Средиземноморието и Западна Европа. В ново време това не е било допустимо до края на Първата международна война. Има два плана. Първият план е бил опитът на част от европейската класическа буржоазия плюс част от европейската остаряла аристокрация да сплоти Европа или да трансформира Европа в обединен неизпълним геополитически фактор във света, който да командва и управлява света. Това е опитът за европейска интеграция, прочут като интеграция на хитлерова Германия. Почти бяха съумели в полза на истината. Конкуриращ на този план, несъмнено, беше планът на англо-саксонските елити, които имитирайки „ евроинтеграция “ нямаха интерес Европа да бъде независим индивид на силата на света. Това е днешният Европейски Съюз. Той мимикрира единение, мимикрира единна геополитическа субектност, мимикрира обща икономическа политика, запаси, имитира общ интерес и така нататък Фактически така наречен Европейски Съюз в този му тип беше основан през 50-те години, официално от Шуман и от така наречен татковци на Европа. Но той не беше нищо друго, с изключение на опит за политическа и икономическа консолидация въз основата на победена Германия и обединяването на остатъчна Европа против така наречен руска опасност. Тоест другата Европа. Ако би трябвало да бъдем напълно откровени, нито Съединени американски щати, нито Съветският съюз имаха интерес от обединяването на Европа, защото обединена Европа щеше да бъде най-малкото еднакъв индивид по мощ, по стопански и военни благоприятни условия. От друга страна, експанзията на Европа след 1990 година за сметка на Източна Европа не беше нищо друго, с изключение на форма на неоколониализъм – изхвърляне на Русия от обичайните сфери на въздействие от Източна и Централна Европа и заменянето й с американска такава. Европа играеше ролята на ръжен в непозната ръка, ясно коя е ръката. Опитът на Европа да се еманципира в лицето на водещи политици като Ширак, като Кол, като Шрьодер в края на 90-те и началото на 2000 г незабавно беше отстранен. Целият европейски хайлайф беше сменен. В двете водещи страни – Франция и Германия, отпред бяха поставени карикатури. Мислех, че след президента Саркози няма по-голямо проваляне за Франция. Но, както е споделил оптимистът „ може още ” и се видя: изредиха се чучела като Оланд, а сегашният палячо Макрон няма какво да го разясня. Никога не съм вярвал, че „ сива незначителност ” като Меркел ще завоюва трети, че дори и четвърти мандат, а нещата тъкмо такива. Това демонстрира, че има зачистка на европейски хайлайф и всяка форма, даже за мислене на някакъв вид равноправност от Америка, е пресечена в зародиш. В този смисъл Европейски Съюз ще претърпява в тази форма на Каролингско ядро, както споделя моя другар А.Фурсов, т.е. в сърцевината към Шенген. Мосю Макрон ясно го сподели при визитата в Гърция. Забележете къде го сподели – в страната, която тежко страда от емигрантската рецесия и дълговото задължение, наложено от същите Германия и Франция. Той непосредствено съобщи, че Европа ще бъде на две скорости. Каза, че след излизането на Британия от Европейски Съюз, въпросът е кой ще командва ядрото Европа. Той естествено е уверен, че това ще е Франция, въпреки че аз не виждам съображение за такива искания. Прочее Франция е престанала да бъде водеща геополитическа мощ от Аустерлиц насам. Оттук следва едно доста значимо нещо – за нас е предопределено да бъдем външна страна на периферията. Това е!
И въпреки всичко има ли бъдеще този фиктивен Европейски съюз, за какво Англия изиска да го напусне, а както виждаме и други страни желаят да излязат от него, узряха ли хората, които не виждат смисъл в присъединението им към пакта?
Да, разбирам, само че аз въпреки всичко съм обществен академик и не бих желал да греша или най-малко се пробвам да не греша мечтаното с действителното. Тоест да не греша разсъдъка с страстта или поне си давам сметка за съществуването и на двете. Няма да се разпадне Европа. Европа ще продължава да обитава в това положение с конкуриращи се центрове и относителна геополитическа незначителност. Това устройва международните елити!
Да Ви попитам,има ли някаква причинност, че измененията в Европа започнаха от Египет и се въртят назад на часовниковата стрелка към Средиземно море, не остана страна към това море, която да не изживя или живее в рецесия или война,и като продължим въображаемо линията от Португалия нагоре към Англия,дали следва обособяване на Шотландия или единствено излизане от Европейския съюз?
Ако ще приказваме за измененията в Магреба, те започнаха с Тунис, а не в Египет. Не знам за какво наслагвате промени, които нямат общо. В Египет те бяха стопирани, откакто се разбра, че така наречен Арабска пролет е огромен план за ремонт на светските страни в Близкия Изток. А, както се оказа в тази ситуация със Сирия и ремонт на страната изобщо със заместването й на нови зверски формирования. Така наречената Ислямска страна беше единствено един работен план, по този начин да се каже дипломна работа на ход, с цел да се види до каква степен и по какъв начин ще се задейства. Но се оказа, че има въпреки всичко противопоставяне от действително съществуващите сили на терена. Това са Русия, Турция и Иран, които съумяха да блокират този развой. Това е по въпроса. Знам за желанията Европа да се разпадне. Бързам да кажа, че за периферни страни като България и Гърция това ще е доста зле. Вярно, че сегашната форма на евроинтеграция осъжда страни като нашите на вегетиране, а за какво не и на загиване. Следователно, вярно поставеният въпрос не е дали да има ли или да няма Европейски Съюз, а какъв вид европейска интеграция би трябвало да има. Особено за България и за Гърция, които са в сянката на въздигаща се Турция, и на фона на това, че те нямат никакви стратегически съдружници за тяхното оцеляване, казусът за интеграцията придобива не просто измерение на стопански, обществен или политически въпрос, а на физическо оцеляване за тяхното население. За България това важи в цялостна степен.
Означава ли това, че влизането в Шенген е някаква гаранция?
Не, не значи. Влизането в Шенген значи довършването на делото на евроинтеграция в този й тип. Тоест ликвидирането на страната като такава. В Гърция го видяхме, тя влезе в Шенген. Същевременно, макар че сме балкански страни, би трябвало да имаме съществено друг метод при разглеждането на ситуацията на Гърция в Европа и ситуацията на България в Европа. Първо, гръцките елити са надълбоко свързани със западните елити, задоволително е споменаването на един Онасис. По принцип гръцката буржоазия най-малко от 250-300 години е тясно обвързвана с европейската и англосаксонска аристокрация. Гърция е от голямо геостратегическо значение за Германия и Англия в целия район. Не си припомням друга балканска страна, за която да се е проляла толкоз англосаксонска кръв. За информация: за България не е пролята нито капчица англосаксонска кръв, в случай че не броим тази на майор Томпсън. Нека сме наясно по този въпрос – Гърция е значима за Европа, България – не!
За близо 27 годишния ни преход към народна власт, какво не можаха да схванат ръководещите, какво не направиха, с цел да тръгне България в по-добра посока, а виждаме, че от ден дневно все – повече затъваме в блатото, има ли някаква вяра страната ни да стане една в действителност европейска страна, или единствено се самозалъгваме, че сме такива?
Не знам какво влагате в определението “истинска европейска страна ”. Ако под “истинска европейска страна ” разбирате мултикултурна страна с тъждество на лесбийки, гейове и разнообразни форми на полови и други малцинства, в случай че разбирате демонтажа на националната страна и на народен суверенитет, в случай че разбирате демонтажа на народа в този му тип, какъвто е българският, то България е същинска европейска страна. Така че, не виждам къде ви е драмата…
От историята знаем за борбения дух на българина, къде отиде в този момент този дух, за какво станахме безразлични, стоим си по домовете, разясняваме, недоволстваме, само че и не излизаме по площадите да търсим правата си, или може би не е интрига, това, че ни облъчват отвред за нашето затъпяване?
Мисля, че познавам добре историята и не виждам къде и по какъв начин може да си е отишло нещо, което в никакъв случай не е съществувало. Ние постоянно се бием в гърдите какъв брой доста жертви сме дали по време на многочислените въстания против поробителя. Първо, въстанията не са чак толкоз многочислени. Второ, не сме дали толкоз доста жертви. Единственото фактически огромно, многочислено и настойчиво въстание против турския подтисник, белязано с доста кръв и настойчива жертвоготовност на въстаниците и популацията, в огромен мащаб е Илинденското въстание. Всички останали са метежи в границите на селото и мерата. Съжалявам, че би трябвало да го кажа. Тъй като живеете в Гърция, ще Ви кажа и нещо от гръцката история. Само на остров Хиос по времето на гръцката гражданска война от 1828 година са изклани 120 000 души. Само на остров Хиос! Да не приказваме за Месолунги, Патра, за денят „ Охи “ от 1941г. и прочие. Гърците водят упоритата борба за своето избавление в продължение на 10 безнадеждни „ кървави “ години. Едва в последните три великите сили се намесват. Прочее това Ви го споделя човек, който не би трябвало да има безусловно никакви сантименти към „ мегали концепция “, която подпали селата на баба ми и дядо ми и трансформира моя жанр в нещастни бежанци от Егейска Македония в „ остаряла “ България. Прочее народът ми е благ, само че истината ми е още по-мила, както споделя древногръцкият мъдрец. Толкова по въпроса за „ борбения “ дух.
И въпреки всичко доста българи не имаме вяра, че последните парламентарни избори бяха почтени. Вие имате ли подозрение в това, нямат ли отново интервенция американските служби, Германия и където Бойко Борисов е техен сътрудник и работи срещу ползите на България ?
Бих разширил въпроса Ви. Само последните ли? Знам за тази обсесия на голяма част от българското население. Това е част от неговата операция – да подмениш причина със следствието. Проблемът не е в изборната система, не е в метода на осъществяване на изборите и даже не е в резултатите от тези избори. Отговарям в подтекста на последния заек, който вади българската олигархия от ръкава си в лицето на Слави Трифонов. Не мога да схвана какъв брой още малоумия, какъв брой още вода би трябвало да изтече от българската река, с цел да схванат българите, че ги водят за носа по обикновен метод с едни и същи номера. Проблемът не е в изборната система, не е в институциите. Проблемът е в системата като цяло, която бе наложена в България след 1990 година За страдание, тъкмо върхушката и на т.нар българска „ левица “ има голям принос за това състояние.
За безумното решение държавното управление да разгласи Русия за наш зложелател, какво бихте се произнесли?
Първо, сигурна ли сте, че българското държавно управление е определило Русия за наш зложелател, доколкото България не е суверенна страна. Следователно, защото се обрисува прифронтова полоса към Русия, която не желае да се огъне пред евроатлантическите „ сътрудници “, както иронично ги назовава Путин, се случва това, което се случва. Нарича се зачистване на прифронтова полоса. Ето за какво съответните български служби получават съответните нареждания да бъде разгласен за зложелател еди-кой си . И за нашите съветски „ съперници “, и за нашите евроатлантически „ сътрудници “ е ясно, че те не могат да разчитат на българите – нито на българския народ, нито на българските силови структури, нито на българската политическа върхушка. На българския народ, тъй като той е към момента надълбоко русофилски или трайно проруски надъхан, в най-лошия случай безразличен, само че в никакъв случай неприятелски против Русия, най-малко в мащабите и измеренията, каквито има в Прибалтика и Полша. За Украйна не приказвам като необикновен случай. На българската върхушка не може да се разчита, тъй като тя е продажна и би се обърнала против своя покровител, който и да е той, в случай че види изгодата си от другата страна. Следователно, и едните, и другите са ни зачеркнали от листата на действителните играчи. Това е!
Да Ви попитам, по какъв начин оценявате работата на Президента до в този момент, оправя ли се сполучливо господин Радев, или виждате някакви пропуски и при него?
За да давам оценки, би трябвало да имам канара за оценки. За да имам канара, тя би трябвало да е построена въз основата на избрани критерии. За да кажа дали се оправя или не, би трябвало да кажа предвид на какво. На фона на Плевнелиев всяко нещо е сполучлив президент. Да, всяко нещо! От позиция на това, какво сме очаквали от Румен Радев в политиката, която е изкуство на вероятното, ще Ви отговоря по този начин: аз към момента имам своите упования.
Влязохте в политиката и Вашата цел е да помогнете в образованието, имате ли направена тактика по какъв начин да го извършите това в поради пречките, които неизбежно ще се изправят пред Вас, подготвен ли сте на борба с съперниците си, които имат други хрумвания по въпросите в просветителната система?
Нямат хрумвания за образованието. Не съм влезнал в борба, тъй като борба няма. Освен това, не си падам по тактиките. За тях първо би трябвало да имате индивид на стратегическо деяние. Няма подобен индивид, заради което няма такова деяние за такива цели. Уморих се към този момент да дублирам, че образованието не е сфера единствено по себе си. То е детайл от цялостното положение на страната, от цялостните недостатъци на публичната система. Това не се схваща, а се вземат изборно един или различен аспект от нашия публичен живот. Затова ще имаме този резултат т.е. никакъв. Образованието ни е такова, тъй като обществото ни е такова, тъй като стопанската система ни е такава, тъй като страната ни е такава и дереджето ни е такова.
Ще го кажа с две думи – ситуацията ни е най-страшното и най-тежкото за цялата ни 1300 – годишна история на България. Били сме доста по-бедни, по-нещастни, по-унизени, нямало ни е на картата, само че сме съществували като общественост, като интегрираност, като даденост, даже в най-тъмните интервали на робството. Такова знамение като в този момент, с разпада на главната демографска и ментална тъкан, не сме имали в цялата ни известна история. Както споделя моят другар доктор Росманов:„ Проблемът не е, че не ни работи трансмисията, мотор нямаме ”. Като човек, който работи със студенти, ще кажа, че нещата с младежите са трагични. Но децата ни са такива, тъй като ние сме такива. Те са такива, каквито сме позволили да бъдем ние при тази обстановка в тези условия по този метод. Разкошно го сподели съветският режисьор Михалков в авторското си предаване „ Бесогон ”: „ Сега деца, на следващия ден народ ”.
Да поговорим малко и за по този начин наречената циганска престъпност и за мигрантите, коя е по-голямата заплаха за българския народ от тези две феномени, имаме ли сили и средства да се оправим с тези проблеми, или към този момент сме изпуснали всички благоприятни условия?
На едно друго място имах опцията да кажа, че в случай че имате проблеми с ромите си, вие имате проблем със себе си. Ако сте болен от вирус, вие нямате проблем с вируса, а със личната си имунна система.
Остротата на циганския проблем е такава, тъй като ние имаме тежък проблем със личното си общество.
Продължавам да настоявам и заставам зад думите си, че ромите са първите жертви на така наречен преход по една елементарна причина. Те бяха най-слабото звено, което беше откъснато първоначално от „ българския транспортен съд ”. Със затварянето на българките предприятия, ликвидирането на българските промишленост и селско стопанство, където въпросните роми намираха реализация, беше основана икономическата база за циганския въпрос в България. Вторият детайл беше демонтажът на българските служби, на българската държавност. Това даде опция да бъдат отстранени двата съществени инструмента, с които „ неприятната социалистическа страна ” се справяше с този проблем. А точно – морковът и тоягата по едно и също време. Третият резултат беше вторичното подивяване и гетоизация на циганското население и предвижването му към огромните градове. Българските институции не могат да отговорят сега какъв брой са жителите на пловдивския квартал „ Столипиново ”, най-голямото гето на Балканите. Не могат, тъй като не знаят.
Четвъртият проблем е, че, когато се основават такива гета с възходяща активност на неначетеност, престъпност и криминализация, получавате резултатът, който имате в този момент. Първо, ромите се трансфораха в донор за всеобща битова престъпност. Второ, те са донор на евтини гласове в имитацията на свободни и демократични избори. Но, даже това не е най-страшното, в случай че нямаше наслагване на два чудовищни процеса, които могат да взривят българското общество. Първият е трагичният проблем с циганското малцинство. Вторият е угасването на българското население – държавотворният народ. Когато единият развой се наслагва на другия, се получава това, което съставлява България сега – страна пред разпад, влезнала в исторически резонанс.
Какво Ви е мнението за правосъдната система в България, към този момент толкоз години от прехода насам, не сме видели един наказан политик, от време на време полицията, ДАНС разкриват закононарушения, точат се каузи и най-после нарушителите биват освободени, ще разберем ли в миналото кой банкрутира КТБ, къде потъват парите отпуснати от Европейския съюз?
Всеки знае къде потъват парите от Европейски Съюз. Те потъват сред 100 семейства. Въпросът за правосъдната система е доста дълъг, само че тя е изцяло съответна на българската страна и на българското общество в този им тип. Съдебната система няма за задача да санкционира, а да прикрива. Толкова е просто. Тя е инструмент в така наречен кражба на българското публично благосъстояние и преразпределението му през съответните семейства .
Същественият въпрос е до каква степен българското общество е годно да сътвори механизми за законова, за правова регулация на самото себе си?
Твърдя, че то не е годно. Няма никакво значение какви закони или европейски наставления приема или ще одобри Народното събрание, тъй като няма да бъдат изпълнени. За КТБ всеки знае какво се случи. Някой разбра ли кой банкрутира банките при започване на прехода или през 1996-97 г, когато беше огромното крадене? КТБ е дребно хулиганско деяние на фона на това грандиозно плячкосване, което се случи тогава. И това е моят яд против сънародниците ми, които гледат като овце какво се случва пред очите им и единствено проблейват понякога.
Бихте ли ни дали дребна вяра, че към момента нищо не е изгубено, че към момента можем да оправим страната си, имате ли, „ рецепта “ за излекуване на този увеличен се към този момент израстък в организма наименуван България?
Аз не давам вяра, не съм Джани Рудари. За да имате рецепта, първо би трябвало да сте наясно с казуса, а второто е да имате предпочитание да се лекувате.
Накрая да ви попитам, какво прогнозирате, ще изкара ли мандата си сегашният кабинет, или да се готвим за нови избори?
С този и без този кабинет – какво значение има? Проблемите не са лични, те не опират до персони. Тези хора, както се споделя в макрксизма, са единствено нужни персонификации на публични трендове. След като беше заграбено българското публично благосъстояние през 90-те и беше преразпределено сред няколко семейства и тяхната прислуга (т.нар. „ приватизация “), откакто беше рискуван българския народен интерес и страната бе превърната в подмандатна територия, резултатът ще бъде балканско сходство на латиноамериканския случай. Тоест откровена тирания за опазване на резултатите от прехода сред кръг от определени, само че опакована в европейско лустро – избори, партии, реплика на конкурентна „ политика “ – „ ляво “, „ дясно “, медиен псевдоплурализъм и прочие глупости. И в случай че за Латинска Америка има логичност, драматизмът за българите е, че едно високо развито общество като нашето беше принудително вкарано назад в едно неоварварство. Липсата на обикновено схващане за драматизма на тези процеси и отсъствието на всякаква опозиция у моите сънародници, провокира моето надълбоко оскърбление. Разбирам геополитическия небосвод, който ни е натрапен и против който не можем да създадем нищо. Тук разтварям една скоба, тъй като има едни дежурни експерти, сочещи излизането на България от Европейски Съюз и НАТО като чудодейното лекарство за справяне с всички наши беди и недъзи. Очевидно те не си дават сметка, че, в случай че въпросът бъде даже издигнат, България ще бъде просто смазана безусловно за секунди. Искам да ги попитам – те тази кръв персонално дали ще я дадат? Лично те, безконечните кресльовци и тесни експерти по общите приповдигнати лафове, дежурните бабаити във Facebook и други безвредни местенца: „ Братя, въздухът трепери!!! Хайде на Балкана! “ по Вазовите „ Чичовци “. Това са хора, които в никакъв случай не са поемали никаква отговорност за нищо в живота си. Ботев ги е описал доста хубаво по влашките кръчми. Затварям скобата.
Външният геополитически фактор е явен, единствено не ми е ясно за какво никой не оказа грам опозиция даже на битово равнище за неща, които зависят напълно от нас?! Давам образец. Децата ни биват „ образовани “ по възмутителен метод. Къде са родителите да провеждат да речем „ самообразование ” на личните и на близки деца на необятна основа, като виждат, че формалните институции ги трансформират във официални идиоти. Излиза се с аргумента, че страната, общината, обществото и учебното заведение били длъжни. Никой за нищо не ти е задължен. Това е борба. Както споделяше починалият ми дядо: „ всеки за ориста си самичък си е отговорен ”. Но въпреки това това е ясна индикация за раздробяване на базови механизми на обществена взаимност и взаимопомощ. По създание българско общество в социологическия смисъл на думата не съществува.
Какво ще пожелаете на нашите читатели?
Пожелавам да сте живи и здрави, и разберете, че, когато някой обрисува някаква картина и тя звучи песимистично, то е все едно да се ядосате на огледалото. Очертаването на проблемите за едни може да е мотивиращ фактор за битка, а за други – демотивиращ. По това се разграничават същинските от неистинските нации! Историята е гробище на изчезналите нации.
Автор: Стойка Божкова за сайта news365.eu.
Виж всички публикации от Автор: Стойка Божкова за уеб страницата news365.eu.-->
Благодаря Ви, професоре, че се съгласихте да създадем това изявление и първия ми въпрос към Вас е на къде е тръгнал този свят, ще откри ли кей международния транспортен съд, или ще се лута в необятния океан, до момента в който най-после се разбие?
Такъв въпрос се е задавал още от зората на човечеството. Драматизмът постоянно е бил детайл от съществуването на човешката цивилизация. Дали ще се разбие или не? Не считам, че ще се разбие международният транспортен съд, както вие казвате…
Нека се върнем обратно в годините и да потърсим аргументите, заради които живеем в този неправдив свят, кои са те съгласно Вас? Светът, постоянно е бил неправдив. Ако под неправда се схваща употреба, неравноправие и нееднакъв късмет за достъп до ресурсите за развиване, това постоянно е съществувало. Проблемът е по кое време това стартира да се осъзнава? Вземам мотив, че оня ден се навършиха 150 години от издаването на „ Капиталът ” на Карл Маркс. Разликата е в това, че някъде преди към 150-200 години стартира да се осъзнава фактът на неравенството като фундаментален проблем и оттова светът се изживява като неправдив. Иначе формите на употреба са съпътствали света постоянно и моята песимистична прогноза е, че постоянно ще го съпътстват, най-малко в обозримо бъдеще.
Виждаме в последно време в каква, „ турболенция “ се намира света. Според вас коя е повода за неустойчивостта на страните, и от източния, и от западния и зад океана завършек на света, от кого зависи това клатене, от водачите ли, от летателните машини, или от събитията?
Предполагам, че защото живеете в Гърция, морските метафори са Ви доста близки (смее се). Разбира се и аз минавам за морски човек, по тази причина не виждам проблем с клатушкането. Нали знаете, че това въпреки всичко е форма на придвижване. Само в блатото няма придвижване. Ако би трябвало да бъда сериозен, задавате ми фундаментален въпрос. Просто има промяна, заменяне на обществената система на класическия капитализъм, който изживява своите последни дни. Върви се към нова система, чиито контури към момента не са ясни. Само най-проницателните анализатори в обществените науки ги усещат. Светът се намира безусловно, както се споделя на съветски на „ развилка ”, на кръстопът. Дали ще се върви към някакво ново хилядолетие на това, което на британски се назовава „ dark ages ” („ тъмна ера ”), или ще се върви към качествено ново развиване на човечеството? Едното или пък другото? Това е дълъг диалог и второ е въпрос на прогностика, в която постоянно може да сбъркате.
Световните господари желаят да наложат един нов международен ред, само че те са малко на брой, има ли метод и какъв би трябвало да бъде той съгласно вас, с цел да не им позволим да наложат този ред?
Винаги са били малко на брой и съвсем постоянно са успявали. Никъде не е казано, че качеството следва от количеството. По принцип постоянно дейните малцинства са били тези, които са движили човечеството в една или друга посока. Не споделям дали е позитивна или негативна. Няколко значими казуса от софтуерно естество се пропущат тук. Ако до момента проблемите на човечеството бяха обществени – човешка употреба, неравноправие и обвързваните с тях войни и други форми на принуждение, в този момент навлизаме в една извънредно рискова и тревожна фаза на развиване на човечеството. След нея може да няма и „ човечество “ в класическия смисъл на тази дума. Имам поради няколко неща, които апропо президентът Путин заяви сякаш инцидентно пред ученическа публика по една от съветските малките екрани. Той сподели, че този, който първи успее в надпреварата за основаване на изкуствен интелект, той ще бъде господарят на света. Превеждам на всемирен език. Върви се към постчовешка технотронна форма на развиване на „ човечеството ”. В този смисъл човечеството е изправено пред своя край в класическия му тип. Препоръчвам в това отношение прелестната публикация на проф. Дугин „ Трансхуманизмът като края на класическия човек и на индивида въобще ”. Дълга тематика, отговорът на въпроса изисква цяла монография.
С каква цел беше основан Европейския съюз, кой беше основателят за основаване на този съюз и каква беше концепцията му, дано чуем Вашето мнение?
Опитите за интеграция на Европа са почнали доста от дълго време. Сегашната фаза на битие на европейска интеграция е в действителност една от етапите на рецесии на този вид интеграция. Първата и най-успешна интеграция на нещото, наречено Европа, въпреки че тогава не се е смятала за Европа, това е Римската империя, просъществувала най-дълго – към 1000 години. След това имаме разпад на тази голяма форма на обществена интеграция на народите към Средиземноморието и Западна Европа. В ново време това не е било допустимо до края на Първата международна война. Има два плана. Първият план е бил опитът на част от европейската класическа буржоазия плюс част от европейската остаряла аристокрация да сплоти Европа или да трансформира Европа в обединен неизпълним геополитически фактор във света, който да командва и управлява света. Това е опитът за европейска интеграция, прочут като интеграция на хитлерова Германия. Почти бяха съумели в полза на истината. Конкуриращ на този план, несъмнено, беше планът на англо-саксонските елити, които имитирайки „ евроинтеграция “ нямаха интерес Европа да бъде независим индивид на силата на света. Това е днешният Европейски Съюз. Той мимикрира единение, мимикрира единна геополитическа субектност, мимикрира обща икономическа политика, запаси, имитира общ интерес и така нататък Фактически така наречен Европейски Съюз в този му тип беше основан през 50-те години, официално от Шуман и от така наречен татковци на Европа. Но той не беше нищо друго, с изключение на опит за политическа и икономическа консолидация въз основата на победена Германия и обединяването на остатъчна Европа против така наречен руска опасност. Тоест другата Европа. Ако би трябвало да бъдем напълно откровени, нито Съединени американски щати, нито Съветският съюз имаха интерес от обединяването на Европа, защото обединена Европа щеше да бъде най-малкото еднакъв индивид по мощ, по стопански и военни благоприятни условия. От друга страна, експанзията на Европа след 1990 година за сметка на Източна Европа не беше нищо друго, с изключение на форма на неоколониализъм – изхвърляне на Русия от обичайните сфери на въздействие от Източна и Централна Европа и заменянето й с американска такава. Европа играеше ролята на ръжен в непозната ръка, ясно коя е ръката. Опитът на Европа да се еманципира в лицето на водещи политици като Ширак, като Кол, като Шрьодер в края на 90-те и началото на 2000 г незабавно беше отстранен. Целият европейски хайлайф беше сменен. В двете водещи страни – Франция и Германия, отпред бяха поставени карикатури. Мислех, че след президента Саркози няма по-голямо проваляне за Франция. Но, както е споделил оптимистът „ може още ” и се видя: изредиха се чучела като Оланд, а сегашният палячо Макрон няма какво да го разясня. Никога не съм вярвал, че „ сива незначителност ” като Меркел ще завоюва трети, че дори и четвърти мандат, а нещата тъкмо такива. Това демонстрира, че има зачистка на европейски хайлайф и всяка форма, даже за мислене на някакъв вид равноправност от Америка, е пресечена в зародиш. В този смисъл Европейски Съюз ще претърпява в тази форма на Каролингско ядро, както споделя моя другар А.Фурсов, т.е. в сърцевината към Шенген. Мосю Макрон ясно го сподели при визитата в Гърция. Забележете къде го сподели – в страната, която тежко страда от емигрантската рецесия и дълговото задължение, наложено от същите Германия и Франция. Той непосредствено съобщи, че Европа ще бъде на две скорости. Каза, че след излизането на Британия от Европейски Съюз, въпросът е кой ще командва ядрото Европа. Той естествено е уверен, че това ще е Франция, въпреки че аз не виждам съображение за такива искания. Прочее Франция е престанала да бъде водеща геополитическа мощ от Аустерлиц насам. Оттук следва едно доста значимо нещо – за нас е предопределено да бъдем външна страна на периферията. Това е!
И въпреки всичко има ли бъдеще този фиктивен Европейски съюз, за какво Англия изиска да го напусне, а както виждаме и други страни желаят да излязат от него, узряха ли хората, които не виждат смисъл в присъединението им към пакта?
Да, разбирам, само че аз въпреки всичко съм обществен академик и не бих желал да греша или най-малко се пробвам да не греша мечтаното с действителното. Тоест да не греша разсъдъка с страстта или поне си давам сметка за съществуването и на двете. Няма да се разпадне Европа. Европа ще продължава да обитава в това положение с конкуриращи се центрове и относителна геополитическа незначителност. Това устройва международните елити!
Да Ви попитам,има ли някаква причинност, че измененията в Европа започнаха от Египет и се въртят назад на часовниковата стрелка към Средиземно море, не остана страна към това море, която да не изживя или живее в рецесия или война,и като продължим въображаемо линията от Португалия нагоре към Англия,дали следва обособяване на Шотландия или единствено излизане от Европейския съюз? Ако ще приказваме за измененията в Магреба, те започнаха с Тунис, а не в Египет. Не знам за какво наслагвате промени, които нямат общо. В Египет те бяха стопирани, откакто се разбра, че така наречен Арабска пролет е огромен план за ремонт на светските страни в Близкия Изток. А, както се оказа в тази ситуация със Сирия и ремонт на страната изобщо със заместването й на нови зверски формирования. Така наречената Ислямска страна беше единствено един работен план, по този начин да се каже дипломна работа на ход, с цел да се види до каква степен и по какъв начин ще се задейства. Но се оказа, че има въпреки всичко противопоставяне от действително съществуващите сили на терена. Това са Русия, Турция и Иран, които съумяха да блокират този развой. Това е по въпроса. Знам за желанията Европа да се разпадне. Бързам да кажа, че за периферни страни като България и Гърция това ще е доста зле. Вярно, че сегашната форма на евроинтеграция осъжда страни като нашите на вегетиране, а за какво не и на загиване. Следователно, вярно поставеният въпрос не е дали да има ли или да няма Европейски Съюз, а какъв вид европейска интеграция би трябвало да има. Особено за България и за Гърция, които са в сянката на въздигаща се Турция, и на фона на това, че те нямат никакви стратегически съдружници за тяхното оцеляване, казусът за интеграцията придобива не просто измерение на стопански, обществен или политически въпрос, а на физическо оцеляване за тяхното население. За България това важи в цялостна степен.
Означава ли това, че влизането в Шенген е някаква гаранция?
Не, не значи. Влизането в Шенген значи довършването на делото на евроинтеграция в този й тип. Тоест ликвидирането на страната като такава. В Гърция го видяхме, тя влезе в Шенген. Същевременно, макар че сме балкански страни, би трябвало да имаме съществено друг метод при разглеждането на ситуацията на Гърция в Европа и ситуацията на България в Европа. Първо, гръцките елити са надълбоко свързани със западните елити, задоволително е споменаването на един Онасис. По принцип гръцката буржоазия най-малко от 250-300 години е тясно обвързвана с европейската и англосаксонска аристокрация. Гърция е от голямо геостратегическо значение за Германия и Англия в целия район. Не си припомням друга балканска страна, за която да се е проляла толкоз англосаксонска кръв. За информация: за България не е пролята нито капчица англосаксонска кръв, в случай че не броим тази на майор Томпсън. Нека сме наясно по този въпрос – Гърция е значима за Европа, България – не!
За близо 27 годишния ни преход към народна власт, какво не можаха да схванат ръководещите, какво не направиха, с цел да тръгне България в по-добра посока, а виждаме, че от ден дневно все – повече затъваме в блатото, има ли някаква вяра страната ни да стане една в действителност европейска страна, или единствено се самозалъгваме, че сме такива?
Не знам какво влагате в определението “истинска европейска страна ”. Ако под “истинска европейска страна ” разбирате мултикултурна страна с тъждество на лесбийки, гейове и разнообразни форми на полови и други малцинства, в случай че разбирате демонтажа на националната страна и на народен суверенитет, в случай че разбирате демонтажа на народа в този му тип, какъвто е българският, то България е същинска европейска страна. Така че, не виждам къде ви е драмата…
От историята знаем за борбения дух на българина, къде отиде в този момент този дух, за какво станахме безразлични, стоим си по домовете, разясняваме, недоволстваме, само че и не излизаме по площадите да търсим правата си, или може би не е интрига, това, че ни облъчват отвред за нашето затъпяване?
Мисля, че познавам добре историята и не виждам къде и по какъв начин може да си е отишло нещо, което в никакъв случай не е съществувало. Ние постоянно се бием в гърдите какъв брой доста жертви сме дали по време на многочислените въстания против поробителя. Първо, въстанията не са чак толкоз многочислени. Второ, не сме дали толкоз доста жертви. Единственото фактически огромно, многочислено и настойчиво въстание против турския подтисник, белязано с доста кръв и настойчива жертвоготовност на въстаниците и популацията, в огромен мащаб е Илинденското въстание. Всички останали са метежи в границите на селото и мерата. Съжалявам, че би трябвало да го кажа. Тъй като живеете в Гърция, ще Ви кажа и нещо от гръцката история. Само на остров Хиос по времето на гръцката гражданска война от 1828 година са изклани 120 000 души. Само на остров Хиос! Да не приказваме за Месолунги, Патра, за денят „ Охи “ от 1941г. и прочие. Гърците водят упоритата борба за своето избавление в продължение на 10 безнадеждни „ кървави “ години. Едва в последните три великите сили се намесват. Прочее това Ви го споделя човек, който не би трябвало да има безусловно никакви сантименти към „ мегали концепция “, която подпали селата на баба ми и дядо ми и трансформира моя жанр в нещастни бежанци от Егейска Македония в „ остаряла “ България. Прочее народът ми е благ, само че истината ми е още по-мила, както споделя древногръцкият мъдрец. Толкова по въпроса за „ борбения “ дух.
И въпреки всичко доста българи не имаме вяра, че последните парламентарни избори бяха почтени. Вие имате ли подозрение в това, нямат ли отново интервенция американските служби, Германия и където Бойко Борисов е техен сътрудник и работи срещу ползите на България ?
Бих разширил въпроса Ви. Само последните ли? Знам за тази обсесия на голяма част от българското население. Това е част от неговата операция – да подмениш причина със следствието. Проблемът не е в изборната система, не е в метода на осъществяване на изборите и даже не е в резултатите от тези избори. Отговарям в подтекста на последния заек, който вади българската олигархия от ръкава си в лицето на Слави Трифонов. Не мога да схвана какъв брой още малоумия, какъв брой още вода би трябвало да изтече от българската река, с цел да схванат българите, че ги водят за носа по обикновен метод с едни и същи номера. Проблемът не е в изборната система, не е в институциите. Проблемът е в системата като цяло, която бе наложена в България след 1990 година За страдание, тъкмо върхушката и на т.нар българска „ левица “ има голям принос за това състояние.
За безумното решение държавното управление да разгласи Русия за наш зложелател, какво бихте се произнесли? Първо, сигурна ли сте, че българското държавно управление е определило Русия за наш зложелател, доколкото България не е суверенна страна. Следователно, защото се обрисува прифронтова полоса към Русия, която не желае да се огъне пред евроатлантическите „ сътрудници “, както иронично ги назовава Путин, се случва това, което се случва. Нарича се зачистване на прифронтова полоса. Ето за какво съответните български служби получават съответните нареждания да бъде разгласен за зложелател еди-кой си . И за нашите съветски „ съперници “, и за нашите евроатлантически „ сътрудници “ е ясно, че те не могат да разчитат на българите – нито на българския народ, нито на българските силови структури, нито на българската политическа върхушка. На българския народ, тъй като той е към момента надълбоко русофилски или трайно проруски надъхан, в най-лошия случай безразличен, само че в никакъв случай неприятелски против Русия, най-малко в мащабите и измеренията, каквито има в Прибалтика и Полша. За Украйна не приказвам като необикновен случай. На българската върхушка не може да се разчита, тъй като тя е продажна и би се обърнала против своя покровител, който и да е той, в случай че види изгодата си от другата страна. Следователно, и едните, и другите са ни зачеркнали от листата на действителните играчи. Това е!
Да Ви попитам, по какъв начин оценявате работата на Президента до в този момент, оправя ли се сполучливо господин Радев, или виждате някакви пропуски и при него?
За да давам оценки, би трябвало да имам канара за оценки. За да имам канара, тя би трябвало да е построена въз основата на избрани критерии. За да кажа дали се оправя или не, би трябвало да кажа предвид на какво. На фона на Плевнелиев всяко нещо е сполучлив президент. Да, всяко нещо! От позиция на това, какво сме очаквали от Румен Радев в политиката, която е изкуство на вероятното, ще Ви отговоря по този начин: аз към момента имам своите упования.
Влязохте в политиката и Вашата цел е да помогнете в образованието, имате ли направена тактика по какъв начин да го извършите това в поради пречките, които неизбежно ще се изправят пред Вас, подготвен ли сте на борба с съперниците си, които имат други хрумвания по въпросите в просветителната система?
Нямат хрумвания за образованието. Не съм влезнал в борба, тъй като борба няма. Освен това, не си падам по тактиките. За тях първо би трябвало да имате индивид на стратегическо деяние. Няма подобен индивид, заради което няма такова деяние за такива цели. Уморих се към този момент да дублирам, че образованието не е сфера единствено по себе си. То е детайл от цялостното положение на страната, от цялостните недостатъци на публичната система. Това не се схваща, а се вземат изборно един или различен аспект от нашия публичен живот. Затова ще имаме този резултат т.е. никакъв. Образованието ни е такова, тъй като обществото ни е такова, тъй като стопанската система ни е такава, тъй като страната ни е такава и дереджето ни е такова.
Ще го кажа с две думи – ситуацията ни е най-страшното и най-тежкото за цялата ни 1300 – годишна история на България. Били сме доста по-бедни, по-нещастни, по-унизени, нямало ни е на картата, само че сме съществували като общественост, като интегрираност, като даденост, даже в най-тъмните интервали на робството. Такова знамение като в този момент, с разпада на главната демографска и ментална тъкан, не сме имали в цялата ни известна история. Както споделя моят другар доктор Росманов:„ Проблемът не е, че не ни работи трансмисията, мотор нямаме ”. Като човек, който работи със студенти, ще кажа, че нещата с младежите са трагични. Но децата ни са такива, тъй като ние сме такива. Те са такива, каквито сме позволили да бъдем ние при тази обстановка в тези условия по този метод. Разкошно го сподели съветският режисьор Михалков в авторското си предаване „ Бесогон ”: „ Сега деца, на следващия ден народ ”.
Да поговорим малко и за по този начин наречената циганска престъпност и за мигрантите, коя е по-голямата заплаха за българския народ от тези две феномени, имаме ли сили и средства да се оправим с тези проблеми, или към този момент сме изпуснали всички благоприятни условия?
На едно друго място имах опцията да кажа, че в случай че имате проблеми с ромите си, вие имате проблем със себе си. Ако сте болен от вирус, вие нямате проблем с вируса, а със личната си имунна система.
Остротата на циганския проблем е такава, тъй като ние имаме тежък проблем със личното си общество.
Продължавам да настоявам и заставам зад думите си, че ромите са първите жертви на така наречен преход по една елементарна причина. Те бяха най-слабото звено, което беше откъснато първоначално от „ българския транспортен съд ”. Със затварянето на българките предприятия, ликвидирането на българските промишленост и селско стопанство, където въпросните роми намираха реализация, беше основана икономическата база за циганския въпрос в България. Вторият детайл беше демонтажът на българските служби, на българската държавност. Това даде опция да бъдат отстранени двата съществени инструмента, с които „ неприятната социалистическа страна ” се справяше с този проблем. А точно – морковът и тоягата по едно и също време. Третият резултат беше вторичното подивяване и гетоизация на циганското население и предвижването му към огромните градове. Българските институции не могат да отговорят сега какъв брой са жителите на пловдивския квартал „ Столипиново ”, най-голямото гето на Балканите. Не могат, тъй като не знаят.
Четвъртият проблем е, че, когато се основават такива гета с възходяща активност на неначетеност, престъпност и криминализация, получавате резултатът, който имате в този момент. Първо, ромите се трансфораха в донор за всеобща битова престъпност. Второ, те са донор на евтини гласове в имитацията на свободни и демократични избори. Но, даже това не е най-страшното, в случай че нямаше наслагване на два чудовищни процеса, които могат да взривят българското общество. Първият е трагичният проблем с циганското малцинство. Вторият е угасването на българското население – държавотворният народ. Когато единият развой се наслагва на другия, се получава това, което съставлява България сега – страна пред разпад, влезнала в исторически резонанс.
Какво Ви е мнението за правосъдната система в България, към този момент толкоз години от прехода насам, не сме видели един наказан политик, от време на време полицията, ДАНС разкриват закононарушения, точат се каузи и най-после нарушителите биват освободени, ще разберем ли в миналото кой банкрутира КТБ, къде потъват парите отпуснати от Европейския съюз?
Всеки знае къде потъват парите от Европейски Съюз. Те потъват сред 100 семейства. Въпросът за правосъдната система е доста дълъг, само че тя е изцяло съответна на българската страна и на българското общество в този им тип. Съдебната система няма за задача да санкционира, а да прикрива. Толкова е просто. Тя е инструмент в така наречен кражба на българското публично благосъстояние и преразпределението му през съответните семейства .
Същественият въпрос е до каква степен българското общество е годно да сътвори механизми за законова, за правова регулация на самото себе си?
Твърдя, че то не е годно. Няма никакво значение какви закони или европейски наставления приема или ще одобри Народното събрание, тъй като няма да бъдат изпълнени. За КТБ всеки знае какво се случи. Някой разбра ли кой банкрутира банките при започване на прехода или през 1996-97 г, когато беше огромното крадене? КТБ е дребно хулиганско деяние на фона на това грандиозно плячкосване, което се случи тогава. И това е моят яд против сънародниците ми, които гледат като овце какво се случва пред очите им и единствено проблейват понякога.
Бихте ли ни дали дребна вяра, че към момента нищо не е изгубено, че към момента можем да оправим страната си, имате ли, „ рецепта “ за излекуване на този увеличен се към този момент израстък в организма наименуван България? Аз не давам вяра, не съм Джани Рудари. За да имате рецепта, първо би трябвало да сте наясно с казуса, а второто е да имате предпочитание да се лекувате.
Накрая да ви попитам, какво прогнозирате, ще изкара ли мандата си сегашният кабинет, или да се готвим за нови избори?
С този и без този кабинет – какво значение има? Проблемите не са лични, те не опират до персони. Тези хора, както се споделя в макрксизма, са единствено нужни персонификации на публични трендове. След като беше заграбено българското публично благосъстояние през 90-те и беше преразпределено сред няколко семейства и тяхната прислуга (т.нар. „ приватизация “), откакто беше рискуван българския народен интерес и страната бе превърната в подмандатна територия, резултатът ще бъде балканско сходство на латиноамериканския случай. Тоест откровена тирания за опазване на резултатите от прехода сред кръг от определени, само че опакована в европейско лустро – избори, партии, реплика на конкурентна „ политика “ – „ ляво “, „ дясно “, медиен псевдоплурализъм и прочие глупости. И в случай че за Латинска Америка има логичност, драматизмът за българите е, че едно високо развито общество като нашето беше принудително вкарано назад в едно неоварварство. Липсата на обикновено схващане за драматизма на тези процеси и отсъствието на всякаква опозиция у моите сънародници, провокира моето надълбоко оскърбление. Разбирам геополитическия небосвод, който ни е натрапен и против който не можем да създадем нищо. Тук разтварям една скоба, тъй като има едни дежурни експерти, сочещи излизането на България от Европейски Съюз и НАТО като чудодейното лекарство за справяне с всички наши беди и недъзи. Очевидно те не си дават сметка, че, в случай че въпросът бъде даже издигнат, България ще бъде просто смазана безусловно за секунди. Искам да ги попитам – те тази кръв персонално дали ще я дадат? Лично те, безконечните кресльовци и тесни експерти по общите приповдигнати лафове, дежурните бабаити във Facebook и други безвредни местенца: „ Братя, въздухът трепери!!! Хайде на Балкана! “ по Вазовите „ Чичовци “. Това са хора, които в никакъв случай не са поемали никаква отговорност за нищо в живота си. Ботев ги е описал доста хубаво по влашките кръчми. Затварям скобата.
Външният геополитически фактор е явен, единствено не ми е ясно за какво никой не оказа грам опозиция даже на битово равнище за неща, които зависят напълно от нас?! Давам образец. Децата ни биват „ образовани “ по възмутителен метод. Къде са родителите да провеждат да речем „ самообразование ” на личните и на близки деца на необятна основа, като виждат, че формалните институции ги трансформират във официални идиоти. Излиза се с аргумента, че страната, общината, обществото и учебното заведение били длъжни. Никой за нищо не ти е задължен. Това е борба. Както споделяше починалият ми дядо: „ всеки за ориста си самичък си е отговорен ”. Но въпреки това това е ясна индикация за раздробяване на базови механизми на обществена взаимност и взаимопомощ. По създание българско общество в социологическия смисъл на думата не съществува.
Какво ще пожелаете на нашите читатели?
Пожелавам да сте живи и здрави, и разберете, че, когато някой обрисува някаква картина и тя звучи песимистично, то е все едно да се ядосате на огледалото. Очертаването на проблемите за едни може да е мотивиращ фактор за битка, а за други – демотивиращ. По това се разграничават същинските от неистинските нации! Историята е гробище на изчезналите нации.
Автор: Стойка Божкова за сайта news365.eu.
Виж всички публикации от Автор: Стойка Божкова за уеб страницата news365.eu.-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ